"Българският революционен централен комитет (БРЦК) е създаден в Букурещ в края на 1869 г. от Любен Каравелов и Васил Левски. Двамата поставят основата за идейна, политическа и организационна подготовка на българската национална революция, както и пропагандирането на революционните идеи. Те без колебание стъпват върху идеите на Раковски. Крайната цел на БРЦК е постигането на политическа независимост на България без външна помощ и намеса.

Идеята за създаване на единен ръководен център на съпротивата срещу османците назрява след разпускането на Втората българска легия на Раковски и след разгрома на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа през юли 1968 г., като сред основателите са членове на Тайния български централен комитет и „Млада България”.
БРЦК има два центъра ̶ вътрешен и външен. Единият е със седалище в Букурещ, който се е превърнал в център на българската политическа емиграция и е ръководен от Любен Каравелов. Другият е неофициално в Ловеч, определен за основен град на т.нар. Вътрешна революционна организация (ВРО) на Васил Левски, която включва мрежата от тайни местни комитети, създадени от Апостола на българската свобода при неговите обиколки в двете години преди създаване на БРЦК.

Всеки местен комитет е бил създаван с клетва над Евангелието и револвер, като Левски е автор и на устава на БРЦК ̶ „Нареда на работниците за освобождение на българския народ”, в която основна цел е създаването на демократична република с върховенство на закона за всички нейни граждани, независимо от техните етнически произход и религия.
Васил Левски обаче е заловен в края на 1872 г., след като при разследването на обира при Арабаконак Димитър Общи дава огромно количество информация за структурата на ВРО, което помага на османските власти не само да разбият организацията, но и да заловят Апостола.

След обесването на Васил Левски в началото на 1873 г. БРЦК влиза в сериозна организационна и политическа криза, в резултат на която през лятото на 1875 г. от комитета е отстранен неговият учредител Любен Каравелов. За председател и за главен редактор на печатния орган на Комитета ̶ вестник „Знаме”, е избран Христо Ботев. Неговите радикални възгледи определят посоката на БРЦК и в комбинация с Босненското въстание през лятото на 1875 г. довеждат до избухването на т.нар. Старозагорско въстание през есента на същата година, което обаче претърпява неуспех. В резултат на това Христо Ботев се оттегля като председател и БРЦК се разпада.

Наследник на БРЦК е Гюргевският революционен комитет, който организира Априлското въстание. Несъмнено можем да се съгласим с историците, че изграждането на БРЦК е последен и най-висок етап в българското националноосвободително движение, чиято връхна точка е Априлското въстание."