"Царят предприема поредица дипломатически действия и династични бракове, чрез които успява да разшири по мирен път границите на българската държава, която по времето на Борил се е свила значително.

Първо през 1221 г. се жени за дъщерята на унгарския крал Ана-Мария, благодарение на което получава като зестра Белградска и Браничевска област, загубени по времето на Борил. След това сключва мирни споразумения със сърбите, епирския деспот и латинците в Константинопол. В това време епирският деспот Теодор Комнин е обсебен от амбицията да възроди Византия и в няколко успешни битки успява да стесни силно границите на Латинската империя. През февруари 1230 г. той повежда войските си на поход с цел превземането на Константинопол (тогава столица на латинците). Иван Асен II превантивно събира войска и се придвижва към южната ни граница, за да наблюдава движението на Комнин. Тогава солунският император взима съдбоносно решение ̶ за да избегне нападение от българите в тил, решава първо да се разправи с тях, след което да продължи похода си към Константинопол. Войските се срещат край Клокотница (в близост до днешно Хасково), където Иван Асен II влиза в битката, набучил мирния договор между двете страни на копието си. Постепенно вражеската армия е обкръжена и разгромена. Пленени са византийските аристократи, самият Комнин и цялото му семейство. Обикновените войници са освободени, а височайшите пленници ̶ отведени с цел откуп.
В резултат на тази победа България отново разширява границите си на три морета ̶ Черно, Егейско и Адриатическо. Латинската империя признава върховенството на българите, а Иван Асен II се титулува „цар на българи и гърци”. Следва период на икономически и културен възход, в който българският цар дарява щедро манастирите в Света гора, а на гражданите на Дубровник с т.нар. Дубровнишка грамота дава правото на свободна търговия в земите ни. "