"Още невръстен, става инструмент в ръцете на властта за затопляне на дипломатическите отношения с Русия, като бива кръстен в православното християнство. Негов кръстник е император Николай II Романов и с преминаването от католическа към православна вяра помага на баща си, цар Фердинанд, да бъде признат от Русия като легитимен владетел. На едва 20 години се включва като офицер за свръзка в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война и е произведен в чин генерал-майор. Веднага след това поема царската корона.
Ситуацията, в която поема страната, е доминирана от правителството на Александър Стамболийски, а ролята на царя е значително принизена. След преврата от 9 юни и смъртта на премиера избухва и Септемврийското въстание. Страната е разтърсена от терористични акции, атентати и противоборства между левите сили и правителството на превратаджиите. Заплахите не стихват и през следващите години ̶ Борис III оцелява при опит за убийство (при прохода Арабаконак). Атентатът е последван от втори ̶ този път в църквата „Св. Неделя” на опелото на ген. Константин Георгиев (председател на демократическия сговор), убит два дни по-рано.

В хода на тази спирала на насилие българският монарх призовава политическите сили да потърсят помирение и така на 6 януари 1926 г. с благословията му е съставено новото правителство на Демократическия сговор, ръководено от Андрей Ляпчев. След него е сформирано правителство на Народния блок, включващ различни партии, както и БЗНС ̶ стъпка към преодоляване на политическото разделение.

Поредният преврат през 1934 г. забранява политическите партии, отменя Търновската конституция и разпуска Народното събрание. Борис се възползва от този момент да консолидира влиянието си и така се стига до следващата година, когато през ноември и през следващата година установява безпартиен режим. На практика монархът се ползва с абсолютна власт, но с демократичен привкус ̶ провеждат се парламентарни избори и има легална опозиция. В този период, през 1938 г., за пръв път се дават избирателни права на жените.
На външната политическа сцена Борис успява да постигне сближаване с Югославия, Франция, Германия, СССР и да се превърне във водеща и призната фигура в Европа. Той служи и като посредник в разговорите между Германия и Англия преди сключването на Мюнхенското споразумение (1938 г.), с което Судетската област на Чехословакия преминава в ръцете на Германия.
В навечерието на Втората световна война, подтикнат от желанието да премахне последиците от Ньойския договор, Борис III включва България в тристранния пакт на Германия, Италия и Япония. Преди министър-председателят Богдан Филов да положи подписа си върху пакта, със съдействието на Русия и Германия е подписан друг важен документ ̶ Крайовската спогодба, с която България си връща Южна Добруджа. Цената на този подпис обаче е значителна ̶ страната ни излиза от неутралитета си и застава на страната на Германия във Втората световна война. След разгрома на Гърция и Югославия България си връща огромни територии ̶ Западните покрайнини, Вардарска Македония и Южна Добруджа, което дава прозвището на Борис ̶ „Обединител”.

Фигурата на цар Борис III изиграва значителна роля в защитата на българските евреи в периода на войната и предотвратява депортирането на над 11 000 души към лагерите на смъртта.
Преди края на войната, на 28 август 1943 г., цар Борис III мистериозно умира. Интерпретациите са много ̶ от това, че смъртта му е поръчана лично от Хитлер, през заговор на тайните служби на Съветския съюз или Великобритания до отравяне от италианската принцеса Мафалда Савойска. Невръстният престолонаследник Симеон II, едва на 6 години, заема престола. От негово име управлява Регентски съвет в състав: Богдан Филов, княз Кирил и ген. Никола Михов. "