Само три години по-късно, през 708 г., Юстиниан II Ринотмет, осъзнал стратегическата важност на областта, нарушава мира и се насочва през Тракия към Анхиало. Тервел напада изненадващо войската, като византиецът Теофан Изповедник ни разказва, че императорът успял да се скрие зад крепостните стени, прерязал жилите на коня си и избягал срамно с кораб към Цариград.

Отношенията с Византия остават обтегнати, като след смъртта на Юстиниан II Тервел продължава да извършва набези в нейните територии, което принуждава новия император Теодосий III да подпише изключително изгоден за България мирен договор. С него земите ни се разширяват още, Византия се задължава да изплаща годишен данък в злато, коприна и боядисани в червено кожи (знакови за кралската власт), уреждат се търговските взаимоотношения и вносни мита. Според някои историци в чест на този договор е изграден и един от най-старите и внушителни монументи, запазени и до днес ̶ Мадарският конник, а името му е изписано на древния надпис.

Година по-късно Константинопол е обсаден от арабите, тръгнали на поход към вътрешността на Европа. Лъв III Исавър се обръща към България със зов за помощ, на който Тервел незабавно се отзовава. Смята се, че арабската армия е наброявала над 100 000 души и е разполагала с огромен флот. Константинопол е обсаден по суша и море и по всичко личи, че ще падне една от най-значимите крепости по онова време. Със своите 15 000 човека армия Тервел напада арабите в гръб и им нанася жестоко поражение, като хрониките говорят за над 30 000 жертви от страна на арабите в това нечувано клане. Победата в битката донася изключителна слава на българския хан и званието „Спасител на Европа”.
След смъртта си е канонизиран за светец, признат от източната и западната християнска църква. Чест, с която са удостоени единствено още светите братя Кирил и Методий.