"Стефан Николов Стамболов е роден в Търново през 1854 г. Баща му е участник във Велчовата завера от 1835 г., а младият Стефан расте сред революционери като Христо Караминков ̶ Бунито и Матей Преображенски ̶ Миткалото.Активно участва в дейността на освободителното движение. Заедно с Христо Ботев (с когото в съавторство написва и първата си стихосбирка) е участник в събранието на БРЦК, на което се взима решение за вдигане на Старозагорското въстание. След неуспеха му се завръща в Румъния, където става председател на Гюргевския революционен комитет, който взема решение за вдигане на Априлското въстание. Определен е за апостол на І революционен окръг в Търново.След Освобождението става адвокат в Търново, член на Либералната партия и учредител на комитет „Единство”, чиято основна цел е да предотврати планираното в Берлин разпокъсване на българските етнически територии.

Стефан Стамболов е народен представител през 1883 ̶ 1884 г., като през 1885 ̶ 1886 г. става и председател на Народното събрание.Участва като доброволец в Сръбско-българската война, а след русофилския преврат през август 1886 г. отказва да влезе в предложеното от превратаджиите правителство, както и да им окаже всякакво друго съдействие. След абдикацията на княз Александър І Батенберг на 27 август 1886 г. е определен за регент заедно с Петко Каравелов и Сава Муткуров.Стефан Стамболов проявява твърдост при смазване на русофилските опити за военен преврат и свиква Велико народно събрание, което на 27 юни 1887 г. избира Фердинанд Сакс-Кобург-Гота за княз на България. На 20 август същата година Стефан Стамболов като водач на Народнолибералната партия е назначен за министър-председател и поема в свои ръце управлението на страната.

Седемгодишното управление на Стефан Стамболов, известно като „Стамболов режим”, получава противоречиви исторически оценки. Вътрешната политика, свързана с икономическия подем на страната, е особено успешна, тъй като се основава на три основни причини ̶ протекционизъм спрямо българските производители, привличане на чужди капитали и сключване на изгодни търговски договори с европейски държави.По времето на Стамболов се залагат основите на съвременната българска инфраструктура ̶ строят се железопътни линии, пристанища и шосета. Поставя се съзидателно начало на много области на държавния, обществения и културния живот. По отношение на външната политика Стамболов си позволява да пренебрегне или индиректно да наруши редица клаузи на Берлинския договор, води безмилостна борба с русофилите и активна политика на двустранни отношения с Турция и Англия, благодарение на което постига засилване на позициите на Българската екзархия в Македония и Тракия и успява да издейства султански берати за български владици в Охрид, Скопие, Велес и Неврокоп.

В същото време диктаторските методи на управление и насилието по време на избори поставят Стефан Стамболов в изолация в началото на 1894 г. и му спечелват врагове сред легалната (партиите) и нелегалната (русофилите) опозиция, от което се възползва княз Фердинанд, който приема оставката му на 17 май 1894 г.
Година по-късно, на 3 юли 1895 г., след като му е изрично забранено да напусне страната, Стефан Стамболов е съсечен от наемни убийци насред София и след три дни умира от раните си.
Стефан Стамболов оставя значимо литературно наследство като поет, публицист и политик преди и след Освобождението. Той превежда и книгата на Джанюариъс Макгахан „Турските зверства в България”.
Стефан Стамболов остава в нашата история преди всичко като изключителен и далновиден държавник, един от най-успешните строители на Нова България."