Санстефански мирен договор
Краят на Руско-турската освободителна война е поставен с подписването на Санстефанския мирен договор. На 19 февруари (3 март по нов стил) 1878 г. в селцето Сан Стефано (днешен Йешилкьой, квартал на Инстанбул) граф Николай Игнатиев и външният министър на Османската империя Савфет Мехмед паша полагат подписите си под документа, който слага край на войната. На подписването не присъства нито един български представител. Това споразумение обаче е в разрез с друго, сключено по-рано между Русия и Австро-Унгария ̶ Райхщадското. Според него при евентуално разпадане на Османската империя не бива да се допуска формирането на голяма славянска държава на Балканите, а България и Румелия следва да останат независими княжества. Именно това тайно споразумение е в основата на провала на руската имперска политика по време на Берлинския конгрес (юни-юли 1878 г.), който завършва с Берлинския договор ̶ международен акт, който убива българската мечта за национална държава, която да включва в границите си всички територии, населени с етнически българи.
Прочети повече
"Според Санстефанския мирен договор България следва да стане трибутарно княжество с християнско правителство и право да има войска. Очертават се и етническите граници на бъдещата българска държава.Договорът уточнява в чл. 6, че „България ще бъде автономно, подвластно княжество, с народно християнско правителство и народна милиция”. В същия член се уточняват и границите на бъдещата независима българска държава, която на север запазва Дунав като гранична река, включват Южна Добруджа, гарантират излаз на Черно море и цяла Странджа, на юг включва голяма част от Родопите и излаз на Егейско море от Порто Лагос до р. Струма, минава северно от Солун и Атонския полуостров до устието на Вардар, а след това включва Дебър, Корча, Тетово, Кочани, Куманово, а на север се придържа към запазването на турско-сръбската граница към онзи момент.Така очертаните граници почти изцяло съвпадат с границите на Българската екзархия и отразяват самоопределението, което населението в тези земи е заявило при по-ранни допитвания, свързани с българската църковна независимост.
В същото време Санстефанският мирен договор не успява да разреши т.нар. Източен въпрос ̶ борбата през втората половина на XIX век между Великите сили и Русия за контрол над проливите Босфора и Дарданелите.Санстефанският мирен договор не влиза в сила дори за ден, но изпълнението му остава движеща сила на българската следосвобожденска политика чак до края на Втората световна война. Договорът се превръща едновременно в мечта и проклятие за Третата българска държава, защото в стремежа си да изпълнят тази изконна българска мечта българските политици хвърлят страната във военни авантюри, които предизвикват две национални катастрофи само в рамките на по-малко от десетилетие."