"Рачо Петров е роден на 19 февруари 1861 г. в Шумен. През 1867 г. е изпратен на училище, където през 1871 г. негов учител в Шуменската гимназия е не кой да е, а революционерът Панайот Волов.
Веднага след Освобождението Рачо Петров се записва във Военното училище в София, което завършва с първия випуск през 1879 г. През 1880 г. успява да издържи теоретичния изпит и заминава за Николаевската генералщабна академия в Санкт Петербург. В началото на 1884 г. се връща в София, а после е разпределен в Шумен. През март 1885 г. е повишен в чин капитан.
На 9 септември 1885 г., само три дни след Съединението, Рачо Петров, едва на 24 години, е назначен от княз Александър I Батенберг за началник на щаба на действащата армия.
По време на започналата в началото на ноември същата година Сръбско-българска война капитан Рачо Петров взема изключително важното за хода на войната решение да спре на всяка цена сръбското настъпление към столицата София, за да осигури време на струпаните на юг по границата с Османската империя български войски да се придвижат, и избира за важното сражение позицията край Сливница. Сливнишката битка, която той води със събрани необучени части без артилерия, се оказва решаваща за победата на България срещу Сърбия в този военен конфликт, наричан „войната на капитаните срещу генералите”.

Краят на политическата му кариера настъпва след скандал за корупция, в който заедно с военния министър Михаил Савов са уличени в злоупотреби при закупуване на патрони за българската армия. По времето на Александър Стамболийски е осъден на 75 години затвор, но излежава само 4. Амнистиран е лично от цар Борис III и е повишен в звание генерал от пехотата."