Петко Каравелов

Петко Каравелов е четири пъти министър-председател на България в периода 1880 ̶ 1921 г., неколкократен министър на правосъдието, обществените сгради, земеделието и търговията и изтъкнат представител на либералното течение в българския следосвобожденски политически живот. Въвежда и закона за народната банка, с който БНБ става държавно кредитно учреждение, като така се предоставя значителна финансова стабилност на България. Той е начело на българското правителство, когато е извършено съединението на България и когато е защитено военно при Сръбско-българската война в края на 1885 г.

Прочети повече

"Роден е през 1843 г. в семейството на Стойчо Каравела ̶ богат търговец от Копривщица. Първо учи в Копривщица и Енос, но след това с помощта на видния копривщенски просветител Найден Геров, е изпратен да учи в Русия при по-големия си брат ̶ революционерът Любен Каравелов. В Русия Петко първо следва история, но след това се премества да учи право и след 4 години го завършва в Московския университет.

След Освобождението участва активно в изработването на Търновската конституция, а след това става и министър-председател в периода 1880/81 г. С неговото сваляне от власт княз Александър Батенберг дава начало на т.нар. Режим на пълномощия, по време на който Търновската конституция е суспендирана. През 1880 г. се жени за Екатерина Каравелова ̶ една от най-изявените българки за времето си, от която има три дъщери. След като нап-уска премиерския стол, Петко Каравелов заминава за Пловдив, столица на Източна Румелия, където поема поста кмет на града за две години до 1884 г., когато се завръща в София. В княжеството той поема лидерството на Либералната партия, от чието име става отново министър-председател.

По време на този мандат е извършено и съединението на Източна Румелия с Княжество Българи от 6 септември 1885 г. Петко Каравелов изиграва ключова роля в международното признание на този политически акт и води страната по време на последвалата военна защита при Сръбско-българската война. След абдикацията на княз Батенберг е назначен за регент, като излиза от регентството 3 месеца по-късно. Обявява се против избора на Фердинанд Сакс-Кобург-Гота, с което си спечелва личния гняв на Стефан Стамболов. След последвалите русофилски бунтове в началото на 1887 г. Петко Каравелов е арестуван, а след това през 1892 г. е осъден на пет години строг затвор по обвинение за участие в заговор за убийството на Стефан Стамболов, при който е убит финансовият министър Христо Белчев. Излежава само две от тях и е освободен предсрочно.През 1896 г. създава Демократическата партия, която е сред най-дълго просъществувалите партии в българския политически живот и която оглавява до смъртта си и от името на която става още веднъж министър-председател на България.

Умира през 1903 г. в София, където е погребан зад църквата „Св. Седмочисленици”. Преди да бъде превърната в църква, „Св. Седмочисленици” е била Черната джамия ̶ най-известният за времето си затвор за политически изявени личности. "