Пенчо Славейков 

"Пенчо Славейков е роден на 27 април 1866 г. в Трявна. Той е най-малкият син на видния поет, писател, политик и общественик Петко Рачев Славейков.
Учи в Трявна и Стара Загора, където през 1876 г. баща му е назначен за учител. Там посреща и Освободителната война, като преживява ужаса на битката, завършила с пълно опожаряване на града и масово клане над българското население. В пожара безвъзвратно са изгубени и ценни трудове на баща му ̶ изследвания, ръкописи и събрани над 15 000 пословици. Травмата от видяното и преживяното там е вдъхновението на Пенчо Славейков при създаването на „Кървава песен”.
"

Прочети повече

"Младият бъдещ поет сменя различни училища в Сливен, Търново, София. През 1881 г. в България е установен Режимът на пълномощията, баща му Петко Славейков като член на либералната партия и министър в правителството на Петко Каравелов изпада в немилост и е интерниран в Пловдив. Там Пенчо завършва образованието си, където е инициатор на ученическия бунт срещу подмяната на преподаватели като Петко Славейков, Петко Каравелов и други с „парфюмирани контета и умствено боси възпитатели”.

Преломен момент както за духа му, така и за здравето на Пенчо Славейков изиграва тежък инцидент, при който измръзва и близо три месеца се бори за живота си. Травмата го оставя доживот с недъг и трудности в придвижването, говоренето и писането, както и с трайна меланхолия и депресия. По-късно сам ще отбележи, че именно литературата буквално го спасява, като започва да гледа на страданието като на „велик учител” и да възприема идеята за Свръхчовека. Тази светогледна представа намира израз в някои от емблематичните му творби като „Cis moll”. Четири години по-късно издава първата си стихосбирка ̶ „Момини сълзи”. Въпреки положителния отзвук, той не е доволен от нея и за кратко спира да пише.

Почти 10 години по-късно отново се завръща към поезията и последователно издава „Епически песни”, „Сън за щастие” и „На Острова на блажените”.Като общественик Пенчо Славейков започва да се развива след завръщането си от Лайпциг, където учи философия. В България той става инициатор на кръга „Мисъл” ̶ първият кръг, чиято цел е обогатяването на българската литература, в който членове са имена като Петко Ю. Тодоров, Кръстьо Кръстев, а по-късно се присъединява и поетът Пейо Яворов. Последователно заема различни длъжности като директор на Народната библиотека, директор на Народния театър (включително и режисьор). Несъгласен с уволнението си като директор в Народната библиотека и назначението му като уредник на Училищния музей, Славейков отказва поста и заминава за чужбина.

Непризнат все още в България, Пенчо Славейков е номиниран за Нобелова награда за литература, но кончината му става причина предложението да не се разгледа от Нобеловия комитет. Великият български поет, непризнат и прокуден от България, приключва жизнения си път в Брунате ̶ селце над езерото Комо, където е издигнат негов бюст.
Творчеството на Пенчо Славейков прави огромна крачка в развитието на българската литература ̶ то е своеобразен мост между възрожденския дух, българския бит и душевност, пречупени през модерната европейска литература и екзистенциални проблеми.
"