"През 1857 г. заминава за Одеса, но след като не го приемат в кадетския корпус, заминава за Москва, където се записва като слушател. По време на московския си престой Любен Каравелов пише първите си произведения, сред които е и повестта „Българи от старо време„, възприема идеята за обединение на южните славяни, чрез което да се отхвърли османската власт, а също така търси контакти с представители на всякакви среди, които биха могли да допринесат за българското освобождение.

След опита за покушение срещу руския император Александър II, Каравелов е принуден да напусне Русия и през 1867 г. се установява в Белград, където се жени за Наталия Петрович ̶ негова спътница до края на живота му. В Сърбия българинът участва в активизирането на българската емиграция, поради което е изгонен в Нови Сад, а малко след завръщането му в Белград е сред обвиняемите за убийството на княз Михаил Обренович. Лежи в затвора близо седем месеца, но е освободен поради липса на доказателства.Така в началото на май 1869 г. Любен Каравелов се установява в Букурещ, който се оформя като център на българската революционна емиграция. Там той разгръща революционната си дейност, като започва да издава вестник „Свобода” (1869/73 г.). По-късно заедно с Васил Левски и други революционери учредяват Българския революционен централен комитет, като Каравелов е избран за председател. Издаваните от него вестници „Свобода”, а после и „Независимост” се превръщат в печатни органи на организацията.

След обесването на Апостола на Свободата в началото на 1873 г. сред дейците на БРЦК настъпва тежко разочарование, което довежда до сериозни пререкания. Любен Каравелов е отстранен през 1875 г. от ръководството на комитета и претърпява голямо лично разочарование. Тогава променя и възгледите си, като се съсредоточава върху научните и литературните си занимания. След Освобождението става един от учредителите на комитет „Единство”, който има за цел да подпомага българите в Тракия и Македония и се бори за целокупност на българските земи. Любен Каравелов е автор на множество статии, разкази, стихотворения и повести, като сред произведенията му се отличават песента „Хубава си, моя горо” и повестите „Мамино детенце” и гореспоменатата „Българи от старо време”."