"Началото на управлението на българския владетел се свързва основно с вътрешно укрепване на държавата и разширяване на териториите на север от река Дунав. Възползвайки се от слабостта на Аварския хаганат, разгромен преди това от краля на франките Карл Велики, Крум ги унищожава напълно и разширява границата на България до съседство с Франкската империя. Според византийската енциклопедия „Свидас” Крум събира част от пленените авари и започва да ги разпитва кое според тях е довело до упадъка на империята им. Наученото от тях той претворява в първите писани закони, установяващи правила за действия при клевета, кражба и други престъпления. За да избегне пиянството, което считал за основна причина за упадък, той заповядал да се изкоренят лозята, а за клевета или лъжа ̶ наказанието било смърт.

Силно притеснена от нарастващата мощ на българската държава, укрепването ѝ и постепенното разширяване на териториите ѝ, Византийската империя в лицето на Никифор I Геник нарушава мирните спогодби и предприема поход с цел нанасянето на превантивен удар. Така започва настъплението на Крум в пределите на империята и интензивната размяна на военни действия.

Апогеят във взаимоотношенията между България и Византия настъпва, когато Никифор предприема поход към столицата Плиска, унищожавайки огромна част от армията и подлагайки на зверски безчинства и мъчения мирното население. В отговор Крум изтегля ядрото на войската си и прегражда старопланинските проходи ̶ единственият път на Никифор обратно към земите му. В нощта на 25 срещу 26 юли 811 година войските на Византия се озовават във Върбишкия проход, където попадат на добре подготвена засада. Следва кървава битка, довела до един от най-големите разгроми на империята, а Никифор става един от тримата владетели във Византийската империя, които губят живота си в битка. Според легендите, за да отпразнува победата си, Крум прави от черепа на своята жертва чаша, с която вдигнал наздравица.

В периода до 813 година Крум успява да превземе още няколко византийски крепости, което води до преждевременното оттегляне от престола на император Михаил Рангаве и възкачването на следващия съперник ̶ Лъв V Арменец. С него българският хан се опитва да сключи примирие пред стените на Константинопол, но византийците намират в това отлична възможност да елиминират легендарния си съперник. Крум обаче забелязва засадата и макар и ранен, успява да избяга. Гневът на българския хан е толкова силен, че подлага на пълно унищожение всичко, което се намирало между стените на Константинопол и Адрианопол ̶ църкви, храмове, крепости, селища… Българският хан е твърдо решен да сложи край на Византийската империя, но докато тече подготовката за превземането на столицата ѝ, Крум неочаквано умира.
С управлението на Крум се поставя началото на мощната му династия, от която произлизат Омуртаг, който заема престола след смъртта му, както и Борис, Симеон Велики и Петър.
"