Константин Стоилов

Константин Стоилов заема три пъти поста министър-председател. Един път за кратко след възкачването на Фердинанд на престола, втори ̶ след свалянето на Стефан Стамболов, когато кара два поредни мандата. Той е български политик и държавник, който лично взема участие в най-важните и бурни моменти на следосвобожденска България, изтъкнат водач на Консервативната партия e, a по-късно и основател на Народната партия.

Прочети повече

"Образованието на Константин Стоилов е изключително високо ̶ от Робърт Колеж (Цариград) заминава за Германия, където в университета в Хайделберг получава докторска степен по право, след което завършва гражданско право и във Франция.След завръщането си в България се занимава с юридическата си професия и постепенно се включва в политическия живот на страната. Като един от водачите на консерваторите участва в изработването на проекта за Конституцията и в делегацията, която поднася на княз Александър І Батенберг акта за избирането му за български монарх. Верен на княза, той го подкрепя и при отмяната на Търновската конституция и въвеждането на Режима на пълномощията. Като министър на външните работи в този период взима дейно участие в дипломатическите ходове на страната, свързани с одобрение на Съединението, както и за намиране на компромис с Русия, която държи на вътрешния контрол в политиката на България.

Българският политик проявява и смелост на бойното поле, включвайки се в Сръбско-българската война като командир на конен взвод. След абдикацията на Батенберг Стоилов заема за кратко различни държавни постове и участва в делегацията, която преговаря за привличане на Фердинанд Сакс-Кобург-Гота на българския престол. След избирането му за първи път заема поста министър-председател на България с основна цел да осигури международното признание на новия княз. Със съставянето на правителството на Стефан Стамболов Константин Стоилов заема поста министър на правосъдието, но след година подава оставка поради конфликти и преминава в опозиция. Противоречивото управление на Стамболов води до свалянето му, а по-късно и до убийството му при съмнения за пряка подкрепа от Фердинанд. Константин Стоилов заема министърпредседателския пост. По време на управлението му се наблюдава сериозен икономически подем, фокусът е върху вътрешно развитие на промишлеността, изграждат се железопътни линии, приема се първият антикорупционен закон и се работи по посока подобряване на отношенията с Русия. Правителството води и активна политика по отношение на българите, останали извън земите на съединена България и все още под османска власт.

Правителството на Стоилов пада, след като допуска сериозни финансови проблеми, свързани с развитието на железниците. "