"Димитър расте като буен и непримирим младеж, взел този плам от баща си, който губи хубавата си работа като финансов инспектор, защото в завладяна Добруджа поръчва да се изпълни химнът „Шуми Марица”.Списаревски е и атлет, за кратко играе във футболния клуб „Левски”, но го влече небето. Любовта към авиацията пламва в гимназията, където има такъв кръжок. След това се записва във Военното училище, но има вечни проблеми с дисциплината ̶ бяга от часовете, хващан е да преписва... Изключен е от училище. Но той не се предава. По време на парада на 6 май застава пред цар Борис III и му връчва молба за връщане във Военното училище. Късметът му се усмихва и той се връща обратно, където учи с по-малките. При втория си опит успява да завърши и е разпределен за летец.

Следва обучение в Германия в продължение на една година и завръщане в България. Списаревски е изключително емоционален, безумно смел и непрекъснато поврежда самолетите с различни маневри. Въпреки това е обучен на най-новите военни изтребители.

Идва Втората световна война и София е бомбардирана от американски и английски самолети. Тя е почти разрушена, загиналите са хиляди. На Никулден (20 декември 1943 г. по стар стил) 200 вражески самолета се насочват към града. Българските са значително по-малко. Списаревски се качва на първия си истински боен полет. Насочва се към водача на американската ексадрила и го обстрелва, но не го сваля. Вместо да обърне, обграден от врагове, младият капитан предприема тактиката „въздушен таран” и насочва самолета си право в бомбардировача. Нито един от двамата пилоти не оцелява. По-късно английски пилот ще сподели: „Българските летци се бият с ожесточение като че ли защитават най-скъпата светиня на света. За мен те надхвърлят понятието ненадмината ярост в авиацията”.

За безграничната си смелост капитан Димитър Списаревски посмъртно е награден с орден „За храброст”."