"Иван Вазов е роден през 1850 г. в гр. Сопот, в семейство на средно заможен търговец. Неговият житейски път е белязан от пет войни, които намират израз в цялото му творчество ̶ Oсвободителната война, за Съединението, двете Балкански войни и Първата световна. По време на образованието си успява да научи руски, френски и гръцки и все повече се увлича по поезията и писането. Майка му Съба подкрепя сина си, но баща му от своя страна настоява Иван Вазов да поеме търговията. С тази цел го изпраща и в Румъния ̶ за да помага на чичо си. Сърцето му обаче бие в друг ритъм и Вазов бързо научава румънски и избягва в Браила. Там живее заедно с хъшовете в кръчмата на Никола Тодоров ̶ първообразът на Странджата в повестта, вдъхновена от живота му там ̶ „Немили-недраги”. Когато се завръща в България, става учител и по-късно става член на Сопотския революционен комитет. След избухването на Априлското въстание заминава за Румъния, където написва първата си стихосбирка ̶ „Пряпорец и гусла”, и подписва с артистичния псевдоним Пейчин.

След Освобождението се включва изключително активно в политическия живот на страната. Член е на Народната партия и активно се противопоставя на суспендирането на българската Конституция от Батенберг. По-късно е народен представител, а впоследствие и министър на народното просвещение в правителството на Константин Стоилов. Огромен е приносът на Иван Вазов към българската литература ̶ романите, стиховете, повестите и разказите му и до днес вълнуват читателя. Трудовете му са посветени както на националноосвободителната борба, така и на красотите на България и българския бит. "