"Влизайки в революционните среди, Захарий Стоянов бързо се радикализира и взема участие в Старозагорското въстание през есента на 1875 г. При организацията на Априлското въстание е избран за един от ръководителите на IV Пловдивски революционен окръг. Включва се в четата на Георги Бенковски, като е един от малцината, спасили се от смърт четници. Въпреки това след няколкодневно скитане е заловен от османските власти, като след известно време в затвора е изпратен на своеобразно заточение в родното му село Медвен. Оттам бяга нелегално във вече освободения град Търново през 1877 г.
След освобождението от османска власт работи в съдебната система и пише за някои български вестници. През 1882 г. Захарий Стоянов се жени за Анастасия Обретенова (дъщеря на Баба Тонка Обретенова), като от нея му се ражда и единственото дете ̶ Захаринка.

В периода 1882 ̶ 1885 г. работи за съдебните власти в Източна Румелия. Той се обявява твърдо против политиката на руското правителство и играе водеща роля в Българския таен централен революционен комитет ̶ организацията, която на практика ще подготви и извърши успешно съединението между Княжество България и Източна Румелия. След Съединението Захарий Стоянов се установява в София и като член на Народнолибералната партия става първо депутат в Петото Обикновено народно събрание, после подпредседател, а сетне и председател. Захарий Стоянов умира едва на 39-годишна възраст в Париж, предполагаемо от отравяне, но оставя дълбока следа в българската национална история."