"Данните за ранния живот и делото на Георги Бенковски до включването му в революционното движение са оскъдни, но знаем, че завършва класно училище, след което учи терзийски занаят, който не след дълго изоставя и се захваща с абаджийство. През 1866 г. Гаврил Хлътев вече е влиятелен абаджия, който притежава от най-скъпите коне и оръжия.
Според неговия племенник Михаил Маджаров на един Спасовден Бенковски със свои другари арестуват турските заптиета, които се опитват да „попречат на народното веселие„, и така влиза за пръв път в конфликт с османските власти.

Въпреки това през следващото десетилетие Георги Бенковски пътува много, продава абаджийска стока в Мала Азия, откупува десятъчния данък, търгува с афион (сънотворен мак), работи на различни места, включително е бил гавазин на персийския консул. Говорел седем езика ̶ български, турски, гръцки, италиански, полски, румънски и персийски, а познанието му за хората и живота претърпявало сериозни обрати.

В средата на 70-те години на XIX век в Румъния попада в кръга на младите, групирани около Христо Ботев, Стефан Стамболов и Иван Драсов. Бенковски е включен в групата на Стоян Заимов, която има задача да подпали Цариград и за целта се снабдява с паспорта на полския емигрант Антон Бенковски, поради което приема неговото фамилно име, а по-късно за собствено си избира името Георги. Акцията пропада поради редица причини, но името остава.Включва се активно в дейността на Гюргевския революционен комитет, чиято цел е да подготви въстание през пролетта на 1876 г. Определен е за помощник на Панайот Волов в Четвърти революционен окръг, но организационните му способности, а и несъмнените му ораторски умения го извеждат на преден план в подготовката за въстанието, поради което Панайот Волов му отстъпва лидерството.

Когато разбира, че в Копривщица въстанието вече е обявено, той е в Панагюрище с другите апостоли. Веднага застава начело на конната Хвърковата чета, която разширява обхвата на въстанието, подпомага важни отбранителни пунктове, води сражения с турски войски. Четата остава в историята както със своята смелост и бързина, така и благодарение на участието на „летописеца” на българското освобождение ̶ Захарий Стоянов .След разгрома на въстанието в Панагюрище с чета от 70 души Георги Бенковски се насочва към Балкана. В сраженията с турските войски четата намалява по численост и на 7 май е разпусната. Бенковски прави опит да се измъкне от преследвачите и да се прехвърли в Румъния.В резултат на предателство той е убит от засада на 12 май 1876 г., докато преминава дървено мостче над р. Костина в Тетевенския Балкан. Бенковски остава в паметта на нашия народ като неуморен организатор и боец за свободата на България."