"Животът на Иван Колев започва от бесарабското село Банкова, завършва гимназия в близкия град и се мести да живее в София. Също като ген. Владимир Вазов военният му път започва като доброволец в Сръбско-българската война, като след края ѝ записва военното училище в София. Неговата истинска страст са конете и въпреки че е разпределен за артилерист, той настоява да бъде зачислен към конницата.

Убеден русофил, той участва в детронацията на княз Александър I Батенберг, което му спечелва неприязънта на Фердинанд. След Балканската война е отстранен от конната дивизия и заема различни позиции. В Междусъюзническата война качествата му изпъкват и той първоначално е назначен за командир на Десета беломорска дивизия. Той се разпорежда в Западна Тракия в продължение на две изключително важни години, приносът му към налагането на българската власт в тази присъединена към България през 1913 г. област е огромен. След това поема командването на Първа конна дивизия, тъй като предстои война срещу Румъния в Добруджа.

За кратко време ген. Колев успява да извърши чудеса с подготовката на конницата, като към нея за пръв път включва колоездачни роти. На 1 септември 1916 г. битката започва. Конницата, водена лично от генерала, като вихър налита върху румънските части. Самият Колев заедно с още седем свои войници успяват да пленят 40 румънски. Победата е толкова безкомпромисно съкрушителна, че румънците директно изоставят Добрич.

Но битката не приключва тук. След няколко дни на генерал Колев му предстои тежко изпитание ̶ посрещането на руска кавалерия. Като убеден русофил това е трудна задача за него, но вечерта преди битката изрича паметните думи: „Кавалеристи, Бог ми е свидетел, че съм признателен на Русия, задето ни освободи. Но какво търсят сега казаците в нашата Добруджа? Ще ги бием и прогоним както всеки враг, който пречи за обединението на България”.

„Не конница ̶ буря от бесни демони” според описанието на Иван Вазов нанася последователни поражения на врага при Добрич, Силистра и Тутракан. Неприятелските войски се оттеглят в паническо бягство, а сръбско-хърватската доброволческа дивизия напълно губи боеспособността си. Детайлни описания на битката при Добруджа получаваме от Йордан Йовков, който по това време е служил като военен кореспондент в района. Тя е и неговото вдъхновение да напише „Белият ескадрон” и „Мустафа Ачи”, където разказва за един безименен генерал, сеещ ужас.

Ген. Колев, награден с орден „За храброст”, се оттегля от армията със силно разклатено здраве още преди влизането в Добруджа. Животът му приключва в санаториум във Виена, но останките му са пренесени и погребани с военни почести в София.
"