"Още от ранно детство той се сблъсква с трудностите на живота и крайната бедност ̶ баща му е ранен и остава инвалид, когато е на седем години, а дядо му умира малко по-късно същата година. Бедността кара семейството да се премести от родното им село Фролош в Кюстендил, където малкият Владимир започва в трикласното училище, но поради липса на средства успява да завърши само втори клас. За да се препитава, приема всякаква работа ̶ дърводелец, прислужник, бояджия, продавач на вестници.

На 21 години открива първата си изложба в салона на местното училище, където получава първото си признание и събитието бележи голям успех. Разкрит, талантът му става повод съгражданите му да го подпомогнат и той да постъпи като извънреден ученик в Рисувалното училище в София (днешната Художествена академия). Негови учители са Жеко Спиридонов, Антон Митов, Иван Мърквичка и др. След като завършва академията, вместо да приеме предложението да учи със стипендия в чужбина, остава в България и преподава краснопис и гимнастика в свищовско училище. Настъпва поредният военен период в България ̶ Балканската, Междусъюзническата и Първата световна. Това време той прекарва на фронта като военен художник и оттам предава чрез картините си бита на войника. Едни от най-изпълнените с емоции картини от този период са „На фронта на р. Струма”, „Инвалиди”, „Завръщане от фронта” и много други.

След войната заминава за Виена, след това за кратко се завръща в България. На една от изложбите си е забелязан от Джон Крейн, американски меценат, който откупува картините, които ще нарисува в следващите четири години. След престоя си в Америка Владимир Димитров се установява в Шишковци, където работи върху картини, описващи българския бит и култура. Това е и един от най-плодотворните периоди в живота му. Там създава емблематичната за творчеството му картина „Мома с ябълки”, цялата серия „Жътва” и серия, посветена на българските сватби.Участва в изложби на известното дружество „Родно изкуство„, урежда самостоятелни изложби, пътува често до Цариград и Рим. Продължава да живее и твори в с. Шишковци до 1948 г., след което се връща отново в София. Следват самостоятелни изложби в София, Белград и изложби в Германия, Италия, САЩ, Китай, Индия, Полша, Белгия.

Владимир Димитров ̶ Майстора умира на 29 септември 1960 г. в София.
Майстора е един от най-големите и най-самобитните български художници със световна известност. Непрекъснато търси да изрази националния тип на българина в лицето на българския селянин на фона на красотата и плодородието на българската земя. Художникът създава неповторима галерия от образи, които са олицетворение на жизненост, морална и физическа красота."