"От друга страна, за период от 3 години правителството на Иван Евстратиев Гешов успява да сключи отделни споразумения със Сърбия, Гърция и Черна гора. На 30 септември 1912 г. България поставя ултиматум на Турция в рамките на 6 месеца да предостави автономия на етническите малцинства. В отговор Турция обявява война, а Балканският съюз отвръща със същото.

Балканският съюз разполага армиите си по протежение на границата с Турция, а гръцкият флот пречи на превоза на османски войски през Егейско море. Основната част на България е разположена в Източна Тракия и покрива фронт от 120 км. Сръбските войски покриват територии за защита на македонските и албанските владения, а Черна гора се насочва към Шкодра. Главният удар е от България в Източна Тракия, тръгват войски към Солун от север и от юг, подпомагани от флота в Егейско море.

Българските войски след няколко решителни сражения достигат до Одрин, където обсадата трае четири месеца. Сръбските войски, подкрепени от ВМОРО, действащи в тила на врага, сриват съпротивата на турските войски, превземат Битоля и част от отрядите заминават за подкрепа на одринската обсада и на Шкодра. Междувременно гръцкият флот завладява остров след остров, блокира Дарданелите, прекъсва морската връзка и пречи на прехвърлянето на още войски в Солун.

В тази война бойно кръщение получават и българските военноморски сили, като броненосецът „Дръзки” успява да потопи турския флагмански крайцер „Хамидие”, с което се слага край на турската блокада на българското Черноморие. Българската бойна авиация също започва своя живот през Балканската война, като след употребата на самолетите за разузнаване се намира полза и за бомбардирането на вражеските позиции, което става с единични самоделни бомби и ръчни гранати.

Претърпяла толкова поражения, в крайна сметка Турция търси примирие. Първите опити за мирни преговори се случват в Лондон с посредничеството на Великите сили. Междувременно в Турция има преврат и новото правителство протака отговора си и преговорите завършват без успех. Подготвя се нападение в Източна Тракия и деблокиране на Одрин. През март 1913 г. българите превземат Одрин и отблъскват турците при Чаталджа, които отново искат примирие.Преговорите в Лондон са възобновени и е подписан едноименният мирен договор, който урежда създаването на независима албанска държава и отказа на Османската империя от земите на запад от линията Мидия ̶ Енос и от суверенитета на остров Крит. Въпросът за Македония остава неуреден.

С това не приключват размирните дни на Балканите. Отново има прегрупиране, тайни договори и съюзи ̶ Гърция и Сърбия сключват договор за обща граница в Македония и съюз в случай на претенции от страна на България. Румъния също се включва с обещанието да получи териториални компенсации. Ответната реакция на България е нападение и започва Втората балканска война, известна още като Междусъюзническа. Офанзивата започва с настъпление на българските войски, която е прекратена поради опит на правителството да търси дипломатическо решение. Това забавяне води до пробиви от сръбска и гръцка страна, а няколко дни по-късно Румъния се включва от север. Българското правителство пада, а Фердинанд е принуден да търси примирие. В края на юли 1913 г. в Букурещ е подписан договор, в който България губи Южна Добруджа, Македония и Източна Тракия.
"