Баба Тонка Обретенова 

"Баба Тонка Обретенова е българска революционерка, която не само взема изключително активно участие в националноосвободителното движение, но и в процеса на тази борба жертва и две от седемте си деца.Тя навярно е родена през 1821 г. в село Червен, Русенско, жена, надраснала тогавашните патриархални разбирания. Още в младежка възраст тя показва непоколебим дух и застава срещу традицията, встъпвайки в брак по любов и изправяйки се против уредения от родителите си брак. Със съпруга си Тихо имат общо 12 деца. Оцеляват 7 (пет момчета и две момичета) и всяко едно се включва активно в борбата за освобождение. "

Прочети повече

"И няма и как да бъде другояче, след като Баба Тонка е запалена по идеята за отхвърляне на османската власт чрез въоръжена борба не от кого да е, а от самия Георги Сава Раковски, близък приятел на съпруга ѝ. Тихо и чест гостенин на дома им. Този дом се превръща в една от главните щабквартири на българското националноосвободително движение до Освобождението и посреща имена като Ангел Кънчев, Любен Каравелов, Панайот Волов, Захарий Стоянов, Стефан Стамболов, Стоян Заимов. Тук заседава Русенският революционен комитет, основан от Васил Левски и тук се е пазел неговият архив.


Най-големият ѝ син Петър се включва във Втората българска легия в Белград, а после заедно с брат си Ангел се включват в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа през лятото на 1868 г. Петър загива в Балкана, а Ангел е заловен от турците и заточен в Мала Азия. Никола е част от Ботевата чета, Георги ̶ участник в Старозагорското въстание, а Атанас е отговарял за пренасянето на тайната поща и оръжията. Двете сестри от своя страна заедно с майка си непрестанно пренасят оръжие от Влашко през Дунава. При избухването на Старозагорското въстание дъщеря ѝ Петрана ушива знамето, но след разгрома му е принудена да избяга във Влашко.

През 1876 г. домът на Баба Тонка в Русе е с особена важност за Априлското въстание, тъй като от него тръгват във всички посоки не само указания, но и оръжия, събирани и укривани през годините. След потушаването му много революционери се укриват и лекуват там, както например Панайот Волов. Раненият Стефан Караджа се укрива в нейния дом, а след като е заловен и осъден на смърт, именно Баба Тонка отбелязва гроба му, откъдето после скришом взема черепа му, за да го запази като реликва. Този череп и до днес може да бъде видян в къщата музей на Баба Тонка в Русе.


Хладнокръвието на Баба Тонка е пословично и неведнъж съумява да скрие истинските си намерения от османските власти. Веднъж дори се преструва на пияна и по този начин успява да заблуди турските заптиета, докато тримата апостоли, укриващи се при нея, успяват да избягат.

След края на Освободителната война синовете ѝ Ангел и Никола се завръщат от заточение като герои, дъщеря ѝ Анастасия се омъжва за Захарий Стоянов и редактира произведенията му. Баба Тонка получава от правителството пенсия, която дарява за издръжката на бедни ученици. Впоследствие дори тя ѝ е отнета. Баба Тонка умира в Русе на 81 години, като оставя спомена за несломим поборнически дух и вечен пример за майчина жертвоготовност за свободата на България."