"Неговото име изгрява на политическия хоризонт още в ученическите му години, когато е увлечен по идеята на Българския земеделски съюз и участва в учредителния конгрес на БЗНС. По-късно като член на партията става народен представител. Основните му убеждения са свързани с пацифизма и политически ред, основан на управлението на селското съсловие, което представлява 80% от населението на страната. Стъпил на тези идеи, той яростно се противопоставя на включването на България в Първата световна война, което му струва доживотна присъда. Освободен е от затвора, за да се включи в потушаването на размириците, предизвикани от дезертирали от фронта при Равно поле войници. Но вместо това той оглавява бунта и е провъзгласен за председател на т.нар. Радомирска република. Бунтът е потушен, а Стамболийски се укрива до амнистирането му към края на войната.

Пътят му продължава като част от коалиционното правителство на Теодор Тодоров, който отказва да подпише унизителните условия на Ньойския договор и така Стамболийски поема министърпредседателския пост, нагърбвайки се с тази тежка и неприятна задача. С подписа си на практика официализира Втората национална катастрофа ̶ откъснати са големи парчета от българските територии, стотици хиляди българи остават извън границите на българската държава, армията е ограничена до полицейска дейност и патрули по границата, наложени са свирепи репарации, а България е заобиколена от по-добре въоръжени съседи.

Основната идея за съсловията проличава и в политиката на правителството на Стамболийски, насочена изцяло в негов интерес. В тази връзка, а и за да успее да осигури земя на прииждащите след войната бежанци, той въвежда аграрната реформа ̶ никой няма право да притежава повече от 300 декара земя. Тези, които имат повече, губят земята си, която е над норматива, и тя е дадена на тези, които нямат.

Втората мащабна реформа на правителството е свързана с трудовата повинност ̶ създават се т.нар. Трудови войски, като всички мъже и жени са длъжни определен период да работят по проекти на правителството ̶ строителни обекти, шивашки фабрики, земеделски стопанства, обущарски работилници и други. Този подход провокира сериозен възход на почти съкрушената икономика, а като част от Министерството на войната заобикаля ограничението, поставено от Ньойския мирен договор, за армия от не повече от 33 000 души (заедно с полицията и граничната стража).
Същевременно обаче градското население и всички негови политически опононети са жестоко репресирани. Създадено е формированието „Оранжева гвардия”, чиято основна задача е „защита” на БЗНС с всички възможни средства.

Във външната си политика Стамболийски се стреми към затопляне на отношенията със Сърбия, Хърватия и Словения, като за тази си цел обръща гръб на Македония и българите там и влиза в жесток конфликт с ВМРО.Всичките действия на правителството и на лидера на БЗНС постепенно подклаждат сериозно недоволство сред опонентите му, което намира връхната си точка на 9 юни 1923 година, когато извършват преврат, с който свалят Александър Стамболийски от власт. Няколко дни по-късно той е отведен във вилата му, жестоко изтезаван и убит."