"Алеко Иваницов Константинов е роден в Свищов през 1863 г. в заможно и родолюбиво семейство, благодарение на което успява да завърши отлично образование. Макар и известен основно с писателската си дейност, основното образование на бележития български писател е юридическо ̶ завършва право в Одеса и практикува като адвокат през целия си живот. В допълнение на това обект на защита са били хора, чиито доходи не позволявали наемането на такъв. За кратко е бил участник и в съдебната система като прокурор и съдия, но противоречията с властта довели на два пъти до неговото уволнение.

Любопитен факт от детството на Алеко Константинов е, че домът му е било мястото, където руският император Александър II е отсядал при едно от посещенията си в освободена България.
Алеко Константинов е страстен турист и любител на пътуванията. По негова инициатива една августовска неделя на 1895 г. той и още 300 съмишленици организирано изкачват Черни връх, за да учредят първото туристическо дружество с председател не кой да е, а самият Иван Вазов. Преклонението му пред българската природа и посещенията му зад граница са вдъхновение за написване на ярки пътеписи и фейлетони, сред които и „До Чикаго и назад”, „Какво? Швейцария ли?” и десетки други.

Освен защитник на човешките права, турист и изследовател Алеко Константинов е и виден общественик и член на редица дружества, чиято цел е насърчаването на изкуствата, музиката и образованието. Не остава безразличен и към политическия живот ̶ член е на Демократическата партия на Петко Каравелов и като такъв ̶ яростен противник на политиката на Стефан Стамболов и Константин Стоилов. Дори се смята, че фейлетонът „Бай Ганьо се върна от Европа” е написан именно като реакция срещу двамата политици. На тази тема са посветени още „По изборите в Свищов”, които пряко отразяват злоупотребите с власт и влияние по това време, „Малко сравнение” и „Пази, Боже, сляпо да прогледа”.

През годините губи родителите си и трите си сестри и като знак на самоирония приема псевдонима, с който е най-известен като писател и общественик ̶ Щастливец.
Алеко Константинов е убит по погрешка край с. Кочагово, днешно Алеко Константиново, Пазарджишка област, в деня на светите равноапостолни братя св. св. Кирил и Методий на 11 май 1897, като загива от заблуден куршум само на 34-годишна възраст. Куршумът е бил предназначен за съпартиеца му Михаил Такев заради спор за земя."