"През първите години на своето управление, макар да наблюдава отблизо, княз Фердинанд предпочита да се занимава с лични дела и поверява изцяло ръководството на държавата в ръцете на Стефан Стамболов. През 1893 г. сключва брак с младата италианска принцеса Мария Луиза. На следващата година се ражда и престолонаследникът Борис. През следващите години Фердинанд започва нерегламентирани контакти с руската дипломация, което неминуемо довежда до свалянето от власт на Стефан Стамболов през май 1894 г. Съставено е ново правителство начело с Константин Стоилов, чиято основна цел е международното признаване на българския монарх, което неминуемо минава през подобряването на връзките с Русия. Това се случва, след като кръстник на престолонаследника Борис става новият руски император Николай II.

През управлението си Фердинанд успява да модернизира войската, да я въоръжи и да я превърне в елитна армия. Отделял е също и много време и внимание за изграждането на нов облик на страната ̶ красиви градини, дворци и паркове превръщат столицата в град, съперничещ на европейските. Като страстен ботаник и изследовател, почитател на науката той съдейства и за изграждането на няколко научни институции ̶ Националния природонаучен музей, Царската зоологическа градина, Царската библиотека, ботаническите градини, аквариума във Варна. На външната политическа сцена постига устойчиви и позитивни взаимоотношения с основните държави, включително и с Русия.

Отново в условия на динамична международна обстановка (революция в Османската империя, подготовка за анексиране на Босна и Херцеговина от Австро-Унгария, френско-германски спор за Мароко) изниква възможност за обявяване на независимостта на България и скъсване на последните връзки от Берлинския договор. Манифестът е написан лично от министър-председателя Александър Малинов и подписан от Фердинанд и министрите. На 22 септември 1908 г. независимостта е официално обявена в църквата „Св. Четиридесет мъченици” в Търново и Фердинанд получава титлата цар.
Своя връх Фердинанд достига през Балканската война, когато заедно със съюзниците си от Сърбия, Гърция и Черна гора слага окончателен край на османското господство на Балканите.
Победите от Балканската война подклаждат друг спор ̶ междусъюзнически, а именно как да бъдат разпределени земите, откъснати от Османската империя. Тук идва и първият провал на Фердинанд, когато подписва Букурещкия мирен договор и на практика отстъпва Македония и Южна Добруджа.

Общото очакване за скорошно възмездие спасява временно престола на Фердинанд, но вкарването на България в Първата световна война на страната на Централните сили (Германия, Австро-Унгария и Османска Турция) и последвалата загуба довеждат българския народ до Втората национална катастрофа. Така на 3 октомври 1918 г. Фердинанд абдикира в полза на сина си Борис III, след което напуска страната. Умира в Германия, в родния си град през 1948 г., като надживява и двамата си синове, ставайки свидетел на комунистическия преврат в България.
Фердинанд оставя трайна следа в българската история, а създадената от него династия участва в управлението на България дори в началото на XXI век.
"