Цар Самуил
"Историята на цар Самуил е едновременно велика и трагична. Велика, защото дълги години успява да се противопостави на опитите на Византия да завладее българските земи и народ, но и трагична, защото той преживява тежки разочарования, като последното му струва живота.
След смъртта на цар Симеон I Велики на престола се възкачва неговият син Петър. Веднага Византийската империя подписала мир, бил сключен брак с дъщерята на византийския император и за пръв път империята признала официално царската титла на български владетел. Мирът с най-големия съсед и заниманията на царя предимно с църковни въпроси обаче отслабили военно българската държава и това позволило на русите да нахлуят на два пъти в земите ѝ, а маджарите няколко пъти да ги опустошат. През 971 г. византийците се възползвали от военната немощ на българската държава и завладели цяла Източна България заедно със столицата Велики Преслав."
Прочети повече
"В останалите свободни югозападни български земи като безусловен водач се установил Самуил, смел пълководец, който организирал защитата на българските земи, признавайки законните права върху трона на наследниците на цар Петър, Борис II и Роман, които били пленени от византийците.
Най-голямата и значима победа на Самуил била пълният разгром на армията на византийския император Василий II при прохода Траянови врата (до днешния град Ихтиман). Историята на битката започва, когато братът на Самуил ̶ Арон, води тайни преговори с византийския император за мир и отстраняване на Самуил. За целта Арон е трябвало да се ожени за сестрата на Василий II. Вместо сестрата обаче севастийският митрополит довел непозната жена. След разкриване на измамата митрополитът бил изгорен жив, а това накарало Византия да нахлуе през прохода Траянови врата и да обсади Средец. Българите изгарят обсадните машини и взимат много злато и пленници. При отстъплението си Василий II е пресрещнат от Самуил, който се притекъл на помощ на брат си. На 17 август 986 г. византийската армия понесла особено тежко поражение, в което личната шатра на Василий II със съкровищата била пленена, а самият той едва се измъкнал.
След тази победа Самуил успял да покори голяма част от Балканския полуостров, като дори завладял град Драч (днешен Дуръс в Албания), който е на адриатическото крайбрежие. Въпреки че се притекъл на помощ на брат си, Самуил не оставил заговорническите му планове без последствия ̶ той убива Арон и целия му род. През 997 г. цар Роман, който по-рано избягал от византийски плен, а после отново бил пленен, починал във византийска тъмница и едва тогава Самуил се обявил за цар на българите, след което официално установил новата столица на българската държава в Охрид.
Дългата и изтощителна война с променлив успех в крайна сметка била спечелена от византийците, след като нанесли особено тежко поражение на българската армия при с. Ключ (днешната Самуилова крепост) в края на юли 1014 г. След тази битка Василий II, противно на всички писани и неписани правила на войната, наредил пленените български войници да бъдат ослепени, като на всеки сто да бъде оставен един с по едно око, за да води останалите. Така той получава прозвището си „Българоубиец”.
Когато видял тази трагична гледка, Самуил не издържал и получил апоплектичен удар (инсулт), от който починал на 14 октомври 1014 г. Мъката убила този храбър и докрай верен на България и нейните владетелски традиции цар. Бил погребан в църквата „Св. Ахил” в Преспанското езеро. Днес костите му се съхраняват в Гърция.
Първото българско царство просъществува още само 4 години след смъртта на Самуил, след което попада под византийска власт."