Траките се разделяли на множество племена (познати са ни около 80), които, макар да носели различни имена, споделяли много общи светогледни представи и обичаи̶одриси, гети, трибали, едони, беси и много други. Според някои антични автори народът им се наричал обобщено така на името на древната лечителка Траке, която имала силата не само да отнема живота с билки, но и да го създава.

Сред най-могъщите тракийски племена са се отличавали одрисите, чийто цар Севт III построява великия град Севтополис, който превръща и в своя столица. В началото на XIX век екип археолози открива в подножието на връх Шипка изцяло запазена тракийска гробница̶Голямата Косматка, в която се смята, че лежат тленните останки на великия тракийски цар. Възходът на одрисите продължава и достига най-голямата си мощ от средата на V в. до средата на IV пр. Хр., когато цар Котис I не само завладял цяла Тракия, но и дори опитал да съперничи на атиняните като водеща сила на Балканския полуостров.

За съжаление, днес древното наследство на нашите предци стои под хиляди кубични метри вода на дъното на язовир „Копринка“, някога наречен „Георги Димитров“. Траките, подобно на народите в Древен Рим и Гърция, са вярвали в множество богове, а царете им са считали себе си за произхождащи от бог Хермес. Основно място в религията им са заемали Великата богиня майка и Слънцето. Вярата в Слънцето се преплита силно и с гръцката митология и неговото проявление в бог Аполон, а най-почитан сред боговете е бил Дионис (или наричан още Сабазий). Сред имената на тракийските божества откриваме и името на Орфей̶изкусен певец и музикант, който свирел толкова нежно, че цялата природа се подчинявала на музиката му.

Легендите разказват, че дори и тъмният повелител на царството на мъртвите̶Хадес, бил умилостивен от огромния му талант и сила на любовта и се съгласил да върне сред живите любимата му Евридика. Единственото условие било Орфей да не поглежда назад, докато не преведе любимата си през коридорите на тъмното царство и не излязат на слънчева светлина. Дълго вървял Орфей, а зад себе си не чувал нито звук. Малко преди да излезе на повърхността, той не устоял на изкушението и се обърнал назад само за да види как образът на Евридика се стапя и се връща обратно. Въпреки че са останали малко писмени сведения и тракийският език не е запазен, траките са оставили изключително наследство, доказващо изкусните способности на тези племена. Сред най-знаковите образци на тракийското изкуство са съкровищата от Панагюрище и Вълчитрън, които съдържат великолепно и много детайлно ювелирно изработени златни съдове.