Той навярно е роден сред племето меди в края на II век пр. Хр. Това тракийско племе е населявало земите по средното течение на р. Стримон (днешна Струма), но учените не отхвърлят възможността да е бил и част от племената беси или гети.

При всички положения е ясно, че даденото му гладиаторско име е тракийско, което свидетелства ясно за неговия произход. Как стига до гладиаторската школа на Лентул Батиат в гр. Капуа също не знаем и можем само да гадаем заради разнопосочните сведения в историческите извори, но най-силно се налага теорията, че е бил пленен от римските войски на Сула при превземането на тракийските територии, след което е продаден в робство. Така житейският му път го отвежда на гладиаторската арена, където да забавлява с кървави битки римското висше общество.

Верен на максимата, че човек сам кове съдбата си, Спартак не се примирява с отредената му роля и заедно с още 70 други роби напада кухнята в гладиаторската школа. Така бунтовниците успяват да се въоръжат и да проправят пътя си към свободата. Набавят си истински оръжия от минаваща каруца и успяват да избягат в планината, като се смята, че са се криели в кратера на вулкана Везувий.

Римските части били убедени, че много лесно ще потушат бунта и окупирали планината. Спартак и неговите сподвижници използвали прикритието на нощта, спуснали се по отвесните скали и успели да обкръжат и превземат римския лагер. С времето армията на Спартак се увеличавала и според източниците набъбнала до над 100 000 човека. Плутарх, който ни предава най-много сведения за въстанието, разказва, че през 72 г. пр. Хр. Спартак успял да удържи няколко победи, но през 71 г. пр. Хр. след размяна на победи с римляните неговата армия претърпяла две особено тежки поражения от Марк Лициний Крас. След последното са пленени 6000 от бунтовниците, които били разпънати на кръстове по целия път от Капуа до Рим. Спартак остава в паметта на цялото човечество като символ на вечния човешки стремеж към свобода.