Цар Симеон I Велики
"Княз Симеон I се възкачва на българския престол през 893 г., след като баща му княз Борис I Покръстител излиза от манастира и ослепява първия си син Владимир Расате, който се опитва да върне езичеството. С новия владетел столицата ни се мести от Плиска в Преслав.
Според някои учени Симеон бил подготвян да стане глава на българската независима църква, защото бил изпратен да учи в най-значимия университет на своето време ̶ Магнаурската школа в Константинопол. Там бъдещият владетел е изучавал гръцки език, реторика и философия, които несъмнено го оформили като една от най-ерудираните личности на своето време."
Прочети повече
"Отношенията с Византия се влошават още на Великия народен събор, когато официално биват изгонени гръцките духовници от българските църкви и се приема богослужението на български език. В отговор на това империята премества българското тържище от Константинопол в Солун, което силно затруднява търговията. Опитът на Симеон да реши проблема по мирен път е неуспешен, поради което с войската си нахлува в Тракия. От своя страна император Лъв VI сключва съюз с маджарите, които окупират и опустошават североизточните ни територии. Докато води паралелно дипломатически преговори с византийски дипломати, Симеон не остава по-назад и отвръща на удара, съкрушавайки маджарите с помощта на тайния си съюз с печенегите. В същата година Византия понася тежко поражение и в Източна Тракия, което е повод за две сериозни постижения: българското тържище е преместено отново в Константинопол, а България разширява териториите си.
В началото на X век Симеон вече е завладял и територии по адриатическото крайбрежие и областта Драч (днешна Албания). По-късно прави опит да завладее и Солун, като границата на България се разширява само на 22 километра от града.
Голямата мечта на великия български цар е Константинопол. През 913 г. той достига с войските си до столицата на Византия. Последвалите преговори му предоставят възможността да стане регент на малолетния император, но императрица Зоя предотвратява това с държавен преврат. Тази измяна прераства в жестока война, която продължава дълго, и води до паметната в българската история дата ̶ 20 август 917 година, когато при р. Ахелой Симеон нанася едно от най-унизителните поражения над Византия и започва да се титулува „Цар на българите и василевс на ромеите”.
Победните ходове на Симеон Велики продължават и след това, когато с редица военни победи и стратегически ходове към територията на България е приобщено и Сръбското княжество.
Единствено мечтата на българския цар да превземе Константинопол остава несбъдната, дори и при втория му опит, когато сключва съюз с арабската флота. Съюзът бил осуетен, а Симеон се оттегля от бойното поле край Босфора.
Съвсем накратко ̶ по време на управлението на Симеон територията на България достига до три морета ̶ Бяло, Адриатическо и Черно, а българската църква става първата извън Пентархията ̶ модел на църковно управление, в който глави са патриарсите на петте основни епископства ̶ Рим, Константинопол, Александрия, Антиохия и Йерусалим.
"