Св. Иван Рилски
"Св. Иван Рилски е български светец, смятан за покровител на българския народ.
Роден е навярно около 876 г. в рилското село Скрино. Животът му се простира при царуването на четирима български ̶ владетели княз Борис, княз Владимир Расате, цар Симеон и цар Петър.
Според житието му той преживява като пастир до 25-годишна възраст, когато след смъртта на родителите си решава да се отдаде на Бога. Раздава цялото си имущество и става монах в манастира „Св. Димитър”, намиращ се в подножието на връх Руен."
Прочети повече
"Търсенията на монаха и усещането му, че е предопределен за друго дело, го отвеждат след това в близка планина, навярно Витоша, където дълго време преживява на различни места в труд, пост и молитва. Установява се в Рила, където основава манастир, който днес познаваме като Рилския. В своята обител, започнала като няколко колиби за неговите ученици, той лекува болни и проповядва, което разнесло славата му из всички краища на българските земи. Това, разбира се, стигнало и до цар Петър, който при едно посещение в Сердика решил да измине 120 км до Рилския манастир, за да се срещне с монаха чудотворец. Срещата им била необичайна, защото отшелникът не приел царя, а само отдалече го поздравил с поклон. Цар Петър отвърнал със същото и изпратил богати златни дарове, които светецът отказал. Приел само плодовете, които царят донесъл, с думите: „За какво му е злато на този, който ограничава себе си даже в хляба и водата…”.
Починал на 18 август през 946 г., но след това славата му се разнесла още повече и той бил канонизиран за светец. Хората вярвали, че неговите мощи са чудодейни и затова част от тях били пренесени в Сердика. Това се случило на 19 октомври вероятно в началото на 90-те години на Х век при управлението на Самуил, затова на този ден българската църква чества светеца.
При превземането на Сердика от унгарците крал Бела III отнесъл мощите на българския светец в Унгария, където продължавали да стават чудеса. Легендата гласи, че местният католически свещеник се отнесъл с презрение към светеца и отказал да се поклони пред мощите му. Веднага след това той онемял. Разбрал грешката си, отишъл да се помоли на светеца и говорът му чудодейно се възвърнал. Уплашени от чудодейната им сила, унгарците покрили ковчега на светеца със сребро и злато и ги върнали с почести обратно в Сердика. Оттук през 1195 г. цар Асен ги пренесъл тържествено в Търново, за да пазят възстановената българска държава."