"Двамата събират четите си, в които се включват и участници във Втората българска легия на Раковски, и след подготовка в Румъния преминават на 6 юли 1868 г. Дунава, за да влязат в Българско. Четата наброява малко над 120 души, които имат за цел чрез акцията да вдигнат българското население на бунт срещу османската власт. Това е първата българска чета, която включва истински военни командири и използва военни тактики при съпротивата срещу турските войници. За по-малко от седмица прекосяват цялата Дунавска равнина, преследвани и провели четири тежки сражения. Още със стъпването си на българска земя четниците са посрещнати от почти десет пъти по-многобройна турска потеря, изпратена от русенския управител Мидхат паша, но успяват да отблъснат врага с минимални жертви.

По време на четвъртото сражение при село Канлъдере на 10 юли Стефан Караджа е тежко ранен и пленен от турците. Въпреки това четата успява да се откъсне от своите преследвачи с нощен преход. Осем дни по-късно четата, водена от Хаджи Димитър, дава последно сражение срещу 700 души башибозук в местността около връх Бузлуджа. Мнозина изследователи смятат, че Хаджи Димитър умира именно там от раните си. Едва няколко четници успяват да се измъкнат живи.Стефан Караджа е осъден от турски съд на смърт чрез обесване, но умира преди това от раните си в Русенския затвор. Погребан е от баба Тонка, която по-късно взема черепа му, за да го запази като реликва.

Въпреки разгрома на четата им Хаджи Димитър и Стефан Караджа правят първия значим опит за въоръжена съпротива срещу османската власт във време, в което Османската империя е подложена на сериозно напрежение от Критското въстание и току-що загубената война със Сърбия.Техният подвиг оставя примера на саможертвата, който е възпят от Христо Ботев в неговото стихотворение „Хаджи Димитър”, а после и лично последван от поета. Имената на двамата революционери до днес са прославени в имена на улици, квартали, населени места, а връх Стефан Караджа, висок 2050 м., гордо се извисява на Антарктида."