"Личната му история започва в старопланинското село Жеравна, където е роден в края на 1880 г. Детските си години прекарва там, след което се мести в София. Завършва офицерската школа, а след това учи право в Софийския университет. Не успява да завърши, тъй като баща му умира. Следващите няколко години е учител в различни добруджански села до настъпването на Балканската война, когато е мобилизиран. По спомени на брат му Коста Йовков първоначално Йордан е бил назначен за адютант, но отклонил тази длъжност, защото не обичал да бъде близо до началството. Поради това бива назначен като ротен командир на 300 души. Веднага след това отново е войник в Междусъюзническата война. Ранен е в крака, но е спечелил приятелството на войниците си и те го носят 4 километра на ръце, за да го спасят.

След падането на Южна Добруджа под румънска власт Йовков отказва да се върне там, а заминава за София, където работи като редактор-библиотекар в Министерството на вътрешните работи.

През Първата световна война отново е мобилизиран и изпратен в Ксанти, а година по-късно става военен кореспондент към вестник „Военни известия”. Любовта го връща в Добрич и така той се превръща в летописеца на Добруджанската епопея, когато ген. Колев с конницата си помита и изтласква румънските и руските войски от местността.

Участието във войните бележи огромна част от творчеството на Йовков наред с вечните теми за труда, природата и човешката душа. Автор е на непреходните „Старопланински легенди”, „Вечери в Антимовския хан”, „Ако можеха да говорят”, на драмите „Албена”. „Боряна”, „Шибил”, военните разкази „Балкан”, „Българка”, „Трета смяна”, „Белият ексадрон”, посветен на ген. Иван Колев и много други.70 негови книги са преведени на над 25 езика, а отделни творби на Йовков ̶ на над 37, сред които и арабски, виетнамски, китайски, персийски, финландски, хинди, шведски, японски и други езици. "