Героите на Шипка

Боевете на връх Шипка през лятото и есента на 1877 г. са решителни за Руско-турската война, в резултат на която е възстановена българската държава. В тези боеве решаваща роля изиграва Българското опълчение, което доказва, че българската свобода не е подарена, а извоювана.

Прочети повече

"Шипченската епопея има три етапа: от юли, от август и после в периода септември-декември на 1877 г.
През юли руската армия успява да установи контрол над Шипченския проход, който е най-удобната, а и най-пряката връзка между Южна и Северна България, през която Сюлейман паша иска да премине и да разцепи руската армия на две, което ще я направи податлива на обкръжение.

В края на август започва вторият и най-важен етап от Битката за Шипка. На 8 август (21 август по нов стил) османски войски започват настъпление към Шипка, като превъзхождат числено три пъти и половина защитниците на прохода, съставени от около 7500 офицери и войници, сред които най-малко 3500 български опълченци. Разбрали грешката, че турската войска няма да се насочи към гр. Елена, а концентрира всичките си сили към прохода Шипка, руските офицери, в лицето на ген. Столетов, търсят спешно подкрепление от Фьодор Радецки. На 9 август започва тридневната епопея и защитата на прохода. Тогава османските армейски части окопават заетите предния ден постове и се подготвят за атака, като това затишие дава възможност на защитниците на прохода да се прегрупират и да се подготвят за предстоящото нападение.

На 11 август е решителното сражение, което започва с изненадваща турска атака сутринта около 09:00 ч на източната позиция. Макар до обяд всички атаки да са отбити, обстановката става истински критична към 16:00 ч, когато османските сили превземат връх Кючук Йешилтепе, а връх Узункуш е силно атакуван. Две роти български опълченци отбиват атаката, но отстъпването на връх Кючук Йешилтепе се схваща от някои руски командири като разрешено отстъпление. Катастрофата е предотвратена от решителната намеса на средния команден състав, който спира отстъплението, и най-вече от старши лекаря на Българското опълчение доктор Константин Везенков, който организира контраатака със силите на способните да се движат ранени опълченци. Тъкмо те самопожертвователно хвърлят камъни, дървета, а и дори има запазени спомени как са хвърляли телата на убитите си бойни другари.Именно това дава достатъчно време да се удържи позицията до пристигането на подкрепленията около 17:30 ч.В битката участват и около 1000 граждани на Габрово, които помагат с изнасянето на ранените и убитите, а също и с разнасянето на вода, което е от особена важност под палещото високопланинско слънце в края на август.

В следващите три дни руските подкрепления отнемат численото предимство на османските сили и проходът е удържан. Въпреки спорадичните опити на османците да преминат в периода до януари 1878 г. в историята остава крилатата фраза от ежедневния доклад на генерал-лейтенант Фьодор Радецки до Главната квартира на руската армия „На Шипка всичко е спокойно”.
През Шипка минава и руската армия, която разгромява османските войски през януари в боевете при Шейново, които се оказват решаващи за края на войната."