"Съби е роден в гр. Котел през 1821 г. Към онзи момент градът е важен възрожденски търговски и образователен център. Баща му е Стойко Попович, уважаван терзия и водач на еснафа в града, а майка му е Руска Мамарчева, чийто брат Георги Мамарчев не само е капитан от руската армия, но и участник във Велчовата завера ̶ един от първите опити за организирано въстание срещу османската власт през XIX век. Именно в негова чест Съби сменя името си на Георги. Учи в Карлово при Райно Попович, а през 1836 г. заминава да учи в гръцкото училище в Цариград. Там учи естествени науки и научава латински, френски, персийски, турски, арабски и гръцки. По-късно научава сръбски, румънски и руски. Докато живее в Цариград, Раковски се включва и в борбата за църковна независимост, силно повлиян от Неофит Бозвели и Иларион Макариополски.В Цариград, където живее голяма и силна българска общност, Раковски започва да формира своите възгледи за начина, по който българският народ трябва да постигне свободата си. Първоначално вярва, че освобождението трябва да се реализира с помощ отвън, но бързо узрява за идеята, че свободата може и трябва да бъде извоювана от самия българския народ чрез всенародно въстание.
През лятото на 1841 г. взема участие във Втория браилски бунт, поради което през февруари 1842 г. е арестуван и осъден на смърт. Отървава смъртната присъда единствено благодарение на факта, че притежава гръцки паспорт.

През 1844 г. Раковски се връща в Котел, но е хвърлен в цариградския затвор заедно с баща си, където изкарва цели три години заради клевета.
През 1853 г. при избухването на Кримската война Раковски започва да създава т.нар. тайни общества в България, целящи освобождението от османска власт. Целта им е била да предават сведения на руското военно командване за османските войски.Затова той и някои членове постъпват като преводачи в щаба на турската армия.
През 1854 г. Раковски води малка чета в Балкана, но след неуспеха на Русия в Кримската война емигрира първо във Влашко, а после и в Нови Сад. Там започва да печата своя пръв вестник, озаглавен „Българска дневница„, който обаче е спрян заради отявлената му антитурска насоченост от австрийските власти, които на всичкото отгоре го и изгонват.
След като минава и през Влашко, Раковски се установява за кратко в Одеса, където изготвя своя Първи план за освобождението на България, с което слага началото на организираната националноосвободителна борба срещу османската власт. Според този план т.нар. Тайна канцелария трябва да изготви и вдигне общобългарско народно въстание. В преследване на този план Раковски се премества да живее в Белград, където очевидно назряват сериозни антиосмански настроения. Там на 1 септември 1860 г. излиза първият брой на вестник „Дунавски лебед” ̶ пръв печатен орган на освободителното движение в България.

В края на 1861 г. Раковски изработва своя Втори план за освобождението, който представлява конкретизация на първия ̶ общо въстание с ръководен център „Привременно правителство”, като един полк (легия) от 1000 души трябва да тръгне от Сърбия по билото на Стара планина, към тях ще се стичат въстаници от двете страни на планината и стигайки до Търново, броят им ще нарасне на 150 хиляди, а до Черно море вече ще са над половин милион.

В изпълнение на този романтичен план Раковски създава през 1862 г. Първата българска легия в Белград ̶ около 600 млади български мъже, сред които будните Ильо войвода, Стефан Караджа, Иван Касабов и Васил Левски, цветът на революционната младеж. След разпускането на легията Раковски осъзнава, че българският народ не може да разчита на чужди правителства и след като се установява в Букурещ, в края на 1866 г. изработва своя Трети план за освобождение на България, наречен „Привременен закон за народните горски чети през 1867 лето”.
В този план се предвижда подготовката на общо въстание от централно ръководство ̶ „Върховно началство”, начело на българска армия, състояща се от чети, които по даден сигнал ще преминат в България. През пролетта на 1867 г. Върховното началство подготвя и изпраща в България четите на Филип Тотю и на Панайот Хитов.
Георги Раковски се разболява тежко и умира на 9 октомври 1867 г., като първо е погребан в Букурещ, а след Освобождението костите му са преместени и посрещнати през 1885 г. от над 10 000 столичани. Заслугите му за българската революция, етнография и фолклор са неизмерими."