"Веднага след приключване на Сръбско-българската война Владимир Вазов се записва във Военното училище и завършва четвърти по успех, което му дава правото да избере както рода на оръжието, така и гарнизона, в който да служи. Избира артилерията и е зачислен във Втори артилерийски полк в Шумен.
Кариерата му следва обичаен ход и, свързан докрай с артилерията, достига до постовете на заместник-началник на Артилерийската школа в София, както и началник на строево-домакинското отделение в Артилерийската инспекция през 1911 г.

Владимир Вазов е генерал, който не е записал нито една загуба в собствената си история. Победният му ход започва по времето на Балканската война, когато печели боя при Гечкенли въпреки значителния превес на противника. Следват победи при Люлебургас и при Чаталджа.Връх във военната кариера на полковник Вазов бележат действията му по време на Първата световна война и защитата на стратегическата дойранска позиция при гръцката граница. В продължение на години и три мащабни противникови атаки Вазов успява да удържи до последно укрепленията пред противник, превъзхождащ седем пъти броя на българската войска. След втората атака полковникът е произведен в чин генерал.

Достойното му поведение, блестящата стратегическа мисъл и смелост във воденето на битките при Дойран донасят освен повишение в длъжност и международно признание. Веднага след края на втората битка немският генерал-лейтенант Фон Еш го награждава с Железен кръст, а след изтеглянето от Дойран ̶ орден „За храброст” ̶ II степен.
Генерал Вазов е може би единствената личност, която успява да спечели искреното уважение на противника и признанието на победен към победителя. Когато през 1936 г. ген. Вазов пристига в Лондон по случай среща на ветераните от Първата световна война, лорд Милн, командващият армиите при Дойран отдава чест и издава заповедта: „Свалете знамената! Минава генерал Вазов ̶ победителят при Дойран!”

През 1926 г. Владимир Вазов става кмет на София, като по време на неговото управление София не само става една от най-зелените европейски столици, но са изградени носещите свежа планинска вода в града Витошки и Рилски водопровод, разширена е електрическата мрежа, тръгва по-добър градски транспорт.
След 9 септември 1944 г. генерал-лейтенант Владимир Вазов е интерниран от комунистите в ловешкото село Рибарица, където умира на 20 май 1945 г., като и тримата му синове са репресирани от комунистическия режим.
"