"През 80-те години на XII в. силата на Византия била отслабена ̶ заобиколена от врагове на всички фронтове, претърпяла редица военни поражения и слаба централна власт. Династията била прекратена и на императорския трон се възкачил Исак II Ангел. В това време сред българската аристокрация се откроявали най-много двамата братя ̶ Теодор и Асен. През октомври 1185 г., когато Исак II Ангел бил близо до Одрин, те отишли при него с молба да получат място в Стара планина и да бъдат зачислени като византийски аристократи. Императорът обаче отказва и след грубата реакция на Асен, нарежда да му ударят плесница.

В резултат на това на 26 октомври, на Димитровден, докато се освещава новата църква „Св. Димитър Солунски” в Търново, е разпространен слух, че солунският чудотворец св. Димитър е оттеглил подкрепата си за Солун и е станал покровител на Търново. Архиепископ Василий в същия ден коронясва за цар на българите Теодор, който приема името Петър, за да подчертае връзката с първия официално признат от Византия български цар Петър.

Веднага след това войската на Петър и Асен освобождава последната българска столица ̶ Велики Преслав, за да затвърди идеологическата връзка с Първото българско царство.
След поредица от военни действия с променлив успех в края на май началото на юни 1187 г. е сключен Ловешкият мирен договор. Според договора от византийска власт е освободена цяла Северна България, без някои черноморски крепости, а третият брат ̶ Калоян, е предоставен на ромеите като гарант на мира.
От този момент насетне възстановената българска държава успява да си върне земите по горната част на Струма и Средец (днешна София), като от Средец са пренесени в Търново мощите на св. Иван Рилски.

Въпреки мирния договор Византия продължава да се намесва със заговори и сплетни в българския царски двор. В резултат на това болярът Иванко, родственик на Асеневци, убива цар Асен през 1196 г., а на следващата година е убит и брат му Петър. На престола се възкачва Калоян ̶ третият брат от Асеневския род."