"Васил Иванов Кунчев, както е неговото рождено име, е роден в малкото подбалканско градче Карлово през лятото на 1837 г. Остава рано без баща, едва на 14 години, а грижите за него поема вуйчо му, архимандрит Василий, който го учи на четмо и писмо, църковно пеене и го въвежда в основите на богословието. През 1858 г. е ръкоположен за дякон и приема монашеското име Игнатий. Участва в борбата за независима църква като църковен служител до 1861 г., след което, повлиян от идеите на Раковски, решава да се посвети на революционната борба за свободна България.

Така в началото 1862 г. заминава за Белград, където се включва в Първа българска легия и участва активно в боевете срещу турците. Именно тогава, по време на едно от военните упражнения, прави лъвски скок и лично Раковски му слага прозвището Левски.След разпадането на легията Васил Левски няколко години участва активно в движението за новобългарска просвета като учител.
През есента на 1866 г. и пролетта на следващата година се среща във Влашко със Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Георги Раковски и други изявени представители на българската политическа емиграция. В резултат е определен за знаменосец в четата на Панайот Хитов, която обикаля Балкана три месеца през лятото на 1867 г.
Малко след това се включва във Втората българска легия на Раковски, която напуска през април 1868 г. след дълго боледуване. По време на това боледуване се залежава няколко месеца в гр. Зайчар, където взима решение да започне организация на комитетска мрежа, която да извоюва българската свобода. Тогава заявява в писмо до Панайот Хитов: „Ако спечеля, печели цял народ. Ако загубя, губя само мене си”.

Гибелта на Хаджи Димитър и Стефан Караджа окончателно засилва убеждението му, че българите трябва сами да се освободят.
Така през декември 1868 г. започва от Цариград първата си обиколка из българските земи, за да привлече нови съмишленици за освободителна борба. Втората му обиколка вече е организирана по различен начин и тръгва през май месец 1869 г. от Никопол, като носи в себе си подпечатано от „Привременното правителство в Балкана„ писмо, което доказва, че той не е случаен човек, а има подкрепата на политическата емиграция. По време на тази обиколка той слага началото на Вътрешната революционна организация (ВРО), която в края на годината включва в учредения от него и Любен Каравелов Български революционен централен комитет.

До края на 1872 г. Левски изгражда мащабна мрежа от революционни комитети, които подготвя за бъдещо освободително въстание. Наред с това изработва устава на БРЦК под заглавието „Нареда на работниците за освобождението на българския народ”, в който залага своите основни принципи на равноправие пред закона за всички граждани на една бъдеща република независимо от етническа или религиозна принадлежност.

ВРО спазва дълбока конспиративност на дейността, като има тайна комитетска полиция, тайна поща и таен архив.
В края на 1872 г. Васил Левски е предаден, след като османските власти започват методично да разбиват ВРО благодарение на показанията на заловените участници в обира при Арабаконак.
След бърз съдебен процес Апостола на свободата е осъден на смърт чрез обесване. В съдебния състав, подписал присъдата, стои и едно българско име ̶ това на Иванчо Хаджипенчович. Присъдата е изпълнена на 18 февруари 1873 г. в покрайнините на тогавашна София. И до днес не се знае къде лежат тленните му останки. "