"През 863 г. в Константинопол хан Борис I сключва т.нар. Дълбок мир, следствие от опита му да предотврати мащабно нападение на Византия и евентуални тежки загуби за България. С него той приема православието и името на своя кръстник ̶ византийския император Михаил III.
Но приемането на християнството не е било никак лесно и е свързано с тежки и кървави борби. През 865 г. голяма част от българските боили открито се противопоставят на политиката на Борис I по християнизация, обвинявайки го в отстъпление от бащините чест и слава и в проповядването на „лош закон”. Изправен пред опасността да бъде свален от собствените си хора, българският княз събира останалите му доверени боили и безкомпромисно помита бунта, избивайки всички бунтовници заедно с целите им родове.

След покръстването основна цел на българския владетел става създаването на българска независима църква. След множество негови далновидни дипломатически ходове Българската църква начело с архиепископ Йосиф е обявена за независима.
След 36-годишно управление Борис I решава да се оттегли от престола, отива в манастир, където да прекара остатъка от живота си в покаяние за извършените зверства при въвеждането на християнството. Мястото му заема първородният му син Владимир Расате. За разлика от баща си Владимир не бил съгласен с християнството като религия и се опитал да върне езичеството. Принуден да вземе решителни мерки, Борис се завръща на престола, ослепява сина си и го хвърля в тъмница. На негово място издига сина си Симеон I, който повежда България към периода, известен ни като Златен век в българската история.
"