"Година по-късно, през юни 1914 г., редица сложни международни ходове довеждат до началото на Първата световна война. Основни противници в нея са Централните сили (Германия, Австро-Унгария, Османската империя) и Антантата, към която впоследствие се включват САЩ и други държави. След обещание за ревизия на Букурещкия договор и териториални придобивки България застава на страната на Централните сили и през октомври 1915 г. обявява война на Сърбия. Следва разгромителен марш през Тимошко, Поморавието и Македония. Сръбските сили и английските и френските армии, притекли се на помощ на Сърбия, са отблъснати, а по нареждане на Германия настъплението на България е спряно на сръбската граница.

Стратегически важната позиция при Дойран е атакувана от войските на Антантата три пъти, като и трите пъти атаката е неуспешна, и трите пъти загубите за съглашенските армейски части са значителни.
Първата атака е през август 1916 г., когато две френски дивизии и една британски с обща численост 45 000 души се хвърлят с артилерия и жива сила срещу Втора тракийска дивизия. Противниците са отблъснати с цената на много жертви и се взима решение позициите да се укрепят значително. Изграждат се три защитни линии, оборудвани с бетонни и скални укрития.
Втората атака е през пролетта на 1917 г., само 9 дни след като полковник Владимир Вазов поема командването на Девета плевенска дивизия. Английската дивизия засипва българските позиции с над 150 000 снаряда и на третия ден настъпва към укрепленията, смятайки, че няма нито един оцелял, където е посрещната от български огън. Врагът дава над 12 000 жертви и се оттегля. След тази битка полковник Владимир Вазов е произведен в чин генерал.

Третият опит за превземане на Дойранската позиция е през есента на 16 септември 1918 г. Гръцки, сръбски, френски и английски дивизии в съотношение 7:1 предприемат брутална артилерийска атака. За пръв път противникът използва и отровен газ. Когато отново настъпват към българските позиции, изненадата им е огромна, когато са посрещнати от българската армия. Битката е жестока, за всеки метър и педя земя. Българските офицери, облечени в парадни униформи, излизат напред и се бият рамо до рамо със своите редови войници. Численото превъзходство на войските на Съглашението изтласква българите до третата защитна позиция. На 19 септември, при атаката на главната позиция, ген. Вазов хвърля малобройните си резерви. Яростната контраатака изтласква нападателите и си връща двете изгубени позиции. Въпреки че битката е спечелена, фронтовата линия се е пропукала при Добро поле и ген. Вазов получава заповед да се изтегли, за да подкрепи позициите там. Само седмица след епопеята при Дойран България излиза от войната с цената на огромни териториални компромиси и колосални репарации.

Битката при Дойран е поредната достойна българска победа, която доказва мощта, смелостта и себеотрицанието на макар и малката ни армия."