"След обесването на Васил Левски в началото на 1873 г. Българският революционен централен комитет изпада в остра криза. Междувременно Османската империя е във фактически фалит, а в Босна през 1875 г. избухва въстание, което задълбочава т.нар. Източен въпрос. Ръководеният от Христо Ботев БРЦК взема решение за въстание през есента на същата година. Старозагорското въстание се проваля и в резултат БРЦК се разпада. Част от членовете на комитета обаче решават, че не бива да изпускат удобния момент за атака срещу империята и в края на годината е формиран Гюргевският революционен комитет, който взема курс към ново въстание през пролетта на 1876 г., което да бъде по-добре планирано.

Според решението страната е разделена на пет революционни окръга ̶ Търновски, Сливенски, Врачански, Пловдивски и Софийски. Във всеки окръг са назначени главен апостол и помощници, които да отговарят за въоръжаването, подготовката и организацията на бъдещите въстанически действия. В употреба са пуснати различни пропагандни слухове, като според най-устойчивия Русия и Сърбия само чакат повод да обявят война на Османската империя. Организацията в окръзите не протича съвсем гладко, липсват най-вече оръжия, но и добра координация. Най-организирани са апостолите от четвърти революционен окръг, които се събират в местността Оборище и уточняват датата на избухване на въстанието ̶ 1 май.

В резултат на предателство от участник в Оборищенското събрание, когато става ясно, че организацията е предадена на турците, на 20 април 1876 г. Каблешков обявява избухването на въстанието с прочутото „Кърваво писмо” до съратниците им в Панагюрище. Така Четвърти революционен окръг, ръководен от Панайот Волов и Георги Бенковски, се превръща в основна точка на Априлското въстание.
В Първи окръг в Търновско председателят Стефан Стамболов не успява да оглави въстанието, но не го и отменя. В окръга започват да действат няколко чети, като водените от поп Харитон и Бачо Киро едва около 200 четници успяват девет дни да се отбраняват геройски в Дряновския манастир, преди да бъдат убити от турския аскер.Във Втори окръг в Сливенско четата на Иларион Драгостинов и Георги Обретенов няколко дни се опитва да избяга от турската потеря и геройски се брани, но накрая всички четници са заловени или избити.

В Трети окръг във Врачанско въстанието на практика не избухва, тъй като турците са съсредоточили войска там в очакване на война със Сърбия. В този окръг влиза четата на Христо Ботев чак на 17 май, която обаче е разбита, а поетът-революционер е убит.Най-мащабно въстанието се развива в Четвърти революционен окръг, където Хвърковатата чета на Бенковски успява да вдигне на бунт няколко села около Панагюрище, а Панайот Волов и Георги Икономов поемат източната част на окръга в Клисура, Карлово и Копривщица. Тъкмо в този революционен окръг са изработени и най-много черешови топчета ̶ малки артилерийски оръдия с корпус от черешово дърво, с които въстаниците искали да се опитат да се противопоставят на турския аскер и башибозук. В Пети окръг в Софийско въстанието изобщо не избухва.

Априлското въстание е брутално потушено, като с мълчаливото благоволение на османските власти са избити над 30 000 цивилни българи. Зверствата в Батак и Перущица оставят дълбока травма в националната памет на българите.Жестокостта на потушаването на въстанието е възмездена, тъй като това става поводът Руската империя да обяви война на Османската империя през 1877/78, която завършва с освобождението на България от османското владичество."