Анастасия Димитрова
"В хода на борбата за новобългарска просвета в първата половина на XIX век особено важна роля има обучението на девойките.
Истински пионер в това начинание е родената през 1815 г. Анастасия Димитрова, която през 1841 г. открива в Плевен първото девическо взаимно училище и с това променя съдбите на стотици български момичета.
Самата Анастасия Димитрова е силно повлияна от една силна жена ̶ майката на врачанския епископ Агапий, Евгения, която след като среща малката Анастасия, я взима при себе си и я учи първоначално на гръцки език, а после я изпраща в Калофер, където да се научи на българско четмо и писмо."
Прочети повече
"В Калофер Анастасия Димитрова учи география, аритметика, граматика и история при изтъкнати даскали като Ботьо Петков (баща на Христо Ботев), Брайко Генович, Райно Попович.
След като Анастасия се завръща в родния Плевен през 1841 г., епископ Агапий решава като почит към паметта на майка си да помогне на младата учителка да открие девическо училище.
С неговата финансова и организационна помощ започва работа първото училище за български девойки, чиито уроци първоначално са се водили в църквата „Св. Николай„. В него през 1845 г. се обучават вече над 90 девойки от Ловеч, Враца и околните на Плевен населени места.
Скоро ученичките на Анастасия Димитрова сами продължават нейното дело и девически училища са открити в Свищов, Ловеч, София, Враца и други български градове.
След 12 години активна преподавателска дейност се омъжва, но след скорошната кончина на съпруга ѝ отново се връща към преподаването. Настойница Анастасия, както я наричат ученичките ѝ, в края на живота си заминава за Йерусалим, където се замонашава. Умира през 1898 г."