Александър I Батенберг
Търновската конституция, приета на 16 април 1879 г., определя българското княжество като монархия, с народно представителство. Князът е върховен представител и държавен глава. Александър I Батенберг е първият български монарх на възстановената българска държава, който заема този пост в периода 26 юни 1879 ̶ 26 август 1886 г.
Прочети повече
"Роден е на 5 април 1857 г. в италианския гр. Верона като принц Александър Йозеф фон Батенберг. Получава военно образование, а след това, на 20-годишна възраст, получава разрешение от чичо си, руският император Александър II, да се запише в руската армия и да вземе участие в Руско-турската освободителна война.Това е и първият досег на бъдещия български княз с българския народ.
През 1879 г. той се оказва един от тримата предложени кандидати за новоoбявения български владетелски престол. Избран е от I Велико народно събрание за княз на 17 април 1879 г., само ден след приемането на Търновската конституция, когато е едва на 22 години. Новият княз живее в София, в сградата на стария турски конак. Дори се смята, че спалнята му е била стаята, в която е подписана смъртната присъда на Васил Левски. По-късно на нейно място ще се издигне настоящият царски дворец.
Тъй като навярно поради липса на опит, а и може би поради непознаването на българския език, Александър Батенберг не успява да види в конституцията полезен за управлението инструмент, през 1881 г. той я суспендира (т.е. преустановява, спира действието ѝ). В резултат е извършен първият държавен преврат в новата българска история и е обявен т.нар. Режим на пълномощията ̶ князът започва да управлява чрез укази, като в продължение на година, до август 1882 г., няма дори министър-председател, а опозицията е жестоко репресирана.
След като изпратените уж да му помогнат руски генерали, на които той възлага основни отговорности при управлението на поверената му държава, започват да упражняват все повече власт, Батенберг се вижда принуден през 1883 г. да възстанови действието на Търновската конституция и демократичния процес в България, макар това да му коства истинска неприязън от страна братовчед му, новия руски император Александър III, който току-що е наследил баща си.
Две години по-късно Александър Батенберг се оказва начело на България при обявяването на съединението между Княжество България и Източна Румелия на 6 септември 1885 г. В този важен исторически момент князът първоначално показва колебание, като едва на 8 септември признава този така чакан акт на национално обединение, но след това, противно на руското неодобрение и неприемането от страна на Великите сили, участва лично в бойните действия на Сръбско-българската война и отстоява докрай това дело на международната сцена.
В резултат на непоклатимата защита на българските интереси България скъсва дипломатически отношения с Русия, което на свой ред води до руска реакция ̶ на 9 август 1886 г. е организиран преврат от русофилско настроени офицери, които го принуждават извън страната да подпише абдикацията си. Макар последвалият контрапреврат да е успешен, отказът от трона се оказва неизбежен и така на 26 август 1886 г. княз Александър I Батенберг официално се отказва от българския престол и с параход от Лом напуска страната. Твърди се, че преди да се качи на парахода, монархът изрича на български фразата „Боже, пази България!”.Александър Батенберг умира едва на 36-годишна възраст, оставяйки две деца, кръстени с българските имена Асен и Цветана. Останките му са погребани в мавзолей в гр. София, което е и последното му желание. "